Много са датите и събитията, които бележат историята на варненското село Царевци. За него дори пише видният чешки учен и философ Константин Иречек. За известен времеви период този забележителен мъж е министър на просвещението в България, а в една от главите за Бай Ганьо се разказва как символизиращият простащината на страната ни мъж гостува в дома на учения. Читалището с име Светлина отваря врати през 1919-та година, а тук съжителстват предимно хора от българската и турската етническа общности. Има и представители на ромите, а някои жители са от други етноси и не са дали отговор на запитването. Официално на 13-ти март 1987-ма година се стига до това селото отново да получи старото си име. Събитието е ознаменувано от указ, а през 1872-ра е отворено първото за времето си светско училище. До тогава действа килийно школо, но то се оказва недостатъчно да задоволи жаждата за знания на местните деца.
Хаской е старото име на Царевци, което приема и още едно име преди днешното. То е Царево, а през различните години османските документи дават сведения относно броя на къщите и живеещите в тях семейства. Така например има данни за 1573-та и 1621-ва година, а по това време страната ни се намира в дълбокото османско робство. Махалата Хаской се появява в селото по повод работниците на султана, които живеят в близки до чифлика му колиби. Знае се от легендите и преданията, че султанът много харесва тези земи поради високия процент плодородие. Чифликът се откроява като голяма и лесно видима постройка. Предимно заселниците са от източните части на Стара планина, а първите хора идват през 1815-та година. В световен исторически план тя е ключова, защото тогава се провежда решителната битка на Наполеон при Ватерло. Виенският конгрес също е тогава, а за страната предстоят най-трудните години. Те са свързани с борбите за национална независимост и самостоятелна българска църква. Малко преди да се стигне до построяването на светско училище, част от местните жители проявяват инициативност на характера и отделят средства за издигането на нова християнска църква. Приблизително през 1864-та година тя е завършена и приема християни.
Що се отнася до това дали хората от Царевци са близки по дух и разбиране на борбите за независимост, достатъчно е да се посочи един факт. Става дума за престоя на Христо Ботев, който е един от водещите революционери и апостоли и единствено Васил Левски може да се похвали с повече постигнати неща в насока за освобождението. Няма как по тези места да няма и тайни революционни комитети. Самото разположение на селото към днешна дата пък е определящо за развитието на туризма, като повечето местни жители без проблеми могат да достигнат до морската столица Варна. Освен това селото се посещава от туристи, любители не само на морето. Те харесват чисто и просто селският туризъм, а той напоследък добива все по-голяма популярност. Тук в края на деветнадесети и началото на двадесети век твори писателят Стоян Чилингиров. Написва в селото едно от значимите си произведения, което носи заглавието Деца на ада.
